Да се търси но къде? Интесесен държавен подход в близкото минало имаше бившия СССР, като не трябва да се забравя, че територията на тази държава представляваше една шеста от сушата на земното кълбо, а възможностите на геоложката служба не са били безгранични. Бил избран следният път. Приели за еталон геоложкия строеж на диамантоносната област в Южна Африка и с помощта на детайлно, педантично съпоставяне изяснили кои райони на страната са най-близки до този еталон. Особено съсредоточено било вниманието на изследователите върху районите на Сибир.
Трябва да се каже, че през 1931 г. в Южна Африка се състоял Международен геоложки конгрес, чийто делегат е бил видният съветски геолог и минералог И. М. Фьодоровски. Връщайки се, той написал книгата „В страната на диамантите и златото“. В тази книга посочил, че макар в СССР дотогава още да не са открити находища от типа на южноафриканските, напълно е възможно диаманти да бъдат намерени във вулканичните области на Сибир.
В края на 30-те години В. С. Соболов (впоследствие академик и учен със световно име) и A. II. Буров стигат до извода, че т. нар. Сибирска платформа територията между реките Енисей и Лена, е най-близка по геоложки строеж и по други особености до Южна Африка. През 1940 г. В. С. Соболев пише: „Всяка експедиция, работеща в северната част на Сибирската платформа, трябва да отделя внимание на търсенето на кимберлити и диаманти и особено на търсенето на диаманти в разработваните наносни находища за благородни метали в района на гр. Норилск на река Вилюй.“ В същото това време друг геолог, Г. Моор, открива на север в Сибирската платформа скали, много близки по състав до южноафриканските кимберлити. Така думите Якутия и Сибир стават ориентири за съветските геолози, търсещи диаманти.
Отделни находки на диаманти в наносните находища на територията на Сибир вече били известни. През 1898 г. в басейна на р. Болшой Пит (приток на Енисей) геологът И. С. Мамонов намерил два диаманта. В своя дневник той записал: „Не се съмнявам, че и в други места на Сибир ще се намерят диаманти.“ През 1920 г. за намирането на няколко неголеми диамантни кристала на северозапад в Якутия съобщил вилнюският изследовател М. С. Староватов. През 1937 г. А. П. Буров, работещ в района на Енисейското възвишение, също успял да открие един диамант.
Планирало се системните търсения на диаманти в Сибир да започнат през 1941 г., но попречила войната. Веднага след завършването й към Иркутското геоложко управление била създадена специална Тунгуска геологопроучвателна експедиция за диаманти, за главен геолог на която назначили професора от Иркутския университет М. М. Одинцов. Ръководители на полевите групи били геолозите В. В. Белов, С. П. Соколов и Г. Х.Файнщейн. В. С. Соболев и А. П. Буров участвували непосредствено в експедицията и осъществявали общото научно ръководство.
Първите две години експедицията работила в басейна на р. Долна Тунгуска, но без особен успех. По редица притоци били намерени няколко дребни диаманта, но не били открити нито наносни, нито коренни находища. Затова било решено, без да се прекъсват работите по Долна Тунгуска, да започнат търсения и в басейна на р. Вилюй – централната част на Сибирската платформа.
През пролетта на 1949 г. групата под ръководството на Г. X. Фаинщейн с големи рискове преминала със салове осеяното с прагове горно течение на Вилюй (един от праговете се наричал Улахан Хан, което на якутски означава „голяма беда“) и се спуснала по средното течение на реката. Там, малко по-надолу от старинното якутуско селище Вилючани, в долината на реката, по нейното протежение, имало вдадени пясъчно-чакълени ивици, много удобни за промиване на пробите за диаманти.
Дълго време не открили нищо обнадеждаващо. Настроението на хората започнало да пада. И веднъж, когато Г. К. Файнщейн бил в лагера и водел поредния, доста труден, разговор с песимистично настроените сътрудници, от бараката изскочил рентгенологът В. Богословски и извикал: „Диамант!“ Наистина бил неголям диамант с диаметър 4 мм, намиращ се в средата на чакълено парче.
Но този диамант бил само първата лястовица. До есента на Соколовата ивица били намерени вече 25 кристала. Толкова диаманти на едно място дотогава не били намирани в СССР нито в Урал, нито в Долна Тунгуска. Станало ясно, че в басейна на Вилюй действително има коренни находища на диаманти.
Източник на изображението: golden-rings.bg