Диамантените залежи на Сибир

Диамантените залежи на Сибир

През пролетта на 1949 г. групата под ръководството на Г. X. Фаинщейн с големи рискове преминала със салове осеяното с прагове горно течение на Вилюй (един от праговете се наричал Улахан Хан, което на якутски означава „голяма беда“) и се спуснала по средното течение на реката. Там, малко по-надолу от старинното якутуско селище Вилючани, в долината на реката, по нейното протежение, имало вдадени пясъчно-чакълени ивици, много удобни за промиване на пробите за диаманти.
Дълго време не открили нищо обнадеждаващо. Настроението на хората започнало да пада. И веднъж, когато Г. К. Файнщейн бил в лагера и водел поредния, доста труден, разговор с песимистично настроените сътрудници, от бараката изскочил рентгенологът В. Богословски и извикал: „Диамант!“ Наистина бил неголям диамант с диаметър 4 мм, намиращ се в средата на чакълено парче.

Но този диамант бил само първата лястовица. До есента на Соколовата ивица били намерени вече 25 кристала. Толкова диаманти на едно място дотогава не били намирани в СССР нито в Урал, нито в Долна Тунгуска. Станало ясно, че в басейна на Вилюй действително има коренни находища на диаманти.

Затова през 1950 г. организира специална експедиция, чиято задача била да извърши търсения на диамантни находища по Вилюй и в съседните райони. Експедицията била наречена Амакинска (от евенкската дума „амак“ – мечка). И още през първия полеви сезон групата на В. В. Белов открила в средното течение на р. Мархи няколко наносни находища на диаманти. В същото време експедицията на Научноизследователския институт по геология на Арктика (НИИГА) открила диаманти в горното течение на някои притоци на Вилюй и Оленек.

Към търсенията на кимберлити в този район се присъединил и специалният отряд на Централната експедиция на Всесъюзния геоложки институт (ВСЕГЕИ, Ленинград). В отряда участвували и две жени: началничката на отряда Н. Н. Сарсадских и геоложката А. А. Попугаева. По време на полевия сезон на 1953 г. отрядът работил в горното течение на р. Мархи. От речните наноси били промити десетки проби. Диаманти нямало (по-точно бил намерен само един кристал), но практически във всички проби се намирало значително количество гранати със специфичен кървавочервен цвят.

Специалистите минералози изучили всички свойства на граната, установили неговото наименование – пироп, и тук спрели. Част от гранатите попаднали при професор А. А. Кухаренко. Сравнителното им изучаване показало, че пиропите от Южна Африка и от Сибир са близнаци. Щом е така, там, където има пиропи, трябва да се търсят и кимберлити. Именно такава била и задачата на отряда начело с А. А. Попугаев – да се търсят кимберлити по пиропите. Започнали работа през лятото на 1954 г. по р. Далдин – там, където при предишното изследване съдържанието на пироп било максимално.
Отрядът настойчиво се движел нагоре по реката, като минавал през дива тайга. През всеки 500 метра вземали проба от речните наноси и анализирали съдържанието на пироп в нея. Вземали проби и от всички вливащи се в Далдин притоци. И веднъж, когато се изкачвала по неголям ляв приток, А. А. Попугаева открила малко късче тъмнозелен петнист камък с включения от яркочервен гранат. Това бил кимберлит. Но кимберлитът е доста рохкава скала, лесно се разрушава от водата и не може да бъде пренесен отдалече. Отрядът продължил да се придвижва нагоре по реката. Постепенно намирали късчета кимберлит. Но след това изведнъж изчезнали. Това можело да означава само едно – че кимберлитовото тяло е останало по-надолу по течението на реката, на един от бреговете на речната долина. Търсенията на склоновете не дали нищо. Тогава геолозите се изкачили на плоския връх на водораздела. Най-напред под слоя мъх открили само варовикови плочи. Но когато направили поредния трап близко до центъра на водораздела, в ръцете на геолозите попаднали първите образци кимберлит от първото съветско коренно находище на диаманти. Кимберлитовата тръба била наречена „Зорница“.

Търсенията обхванали всички нови притоци на Вилюй. През август 1953 г. бил намерен първият диамант на р. Малая Ботуобия, а през следващата година след голямо по обем изследване се оказало, че алувият на реката съдържа диаманти в количество, непознато дотогава за съветската страна. Данните сочели, че кимберлитовата тръба по всяка вероятност се намира на р. Прелях, ляв приток на Малая Ботуобия. И на 13 юни 1955 г. геологът Ю. И. Хабардин, вървейки по пиропова „пътека“, открил кимберлитова тръба, която била наречена „Мир“ – в чест на състоялия се тогава конгрес на привържениците на мира. В управлението на експедицията изпратили историческа телеграма: „Запушихме лулата на мира, тютюнът е отличен“

През есента на същата година на брега на Прелях се появило неголямо селище на геолози и миньори, а през април на 1959 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР приел Указ за преобразуване на работническото селище Мирний в град с републиканско подчинение.
Високо е оценен и подвигът на геолозите. На 22 април 1957 г. е присъдена Ленинска награда на онези, които имат най-голям принос в отриването на якутските диамантени находища: А. П. Буров, Р. К. Юркевич, В. В. Белов, Г. X. Файнщейн, В. И. Щукин, Ю. А. Хабардин. Много работници от Амакинската експедиция също са наградени с ордени и медали.